Flash Report
Автор: Глория Трифонова, Светослав Малинов, Тодор Галев,
Обширната и методична дезинформационна кампания на Кремъл срещу Украйна започва много преди нахлуването на територията на страната на 24 февруари 2022 г. И оттогава тя само нараства по сложност и мащаб. България е изключително податлива на мрежата от (дез)информационно влияние на Кремъл – един от многото инструменти в Кремълския наръчник. Това влияние се засилва от влошаването на медийната свобода на фона на олигархизацията на медийния пазар в България, което, от своя страна, подкопава качеството и обективността на журналистиката. Освен това безразборното навлизане на социалните мрежи с техните непрозрачни алгоритми и небрежно модериране допълнително популяризира сензационното съдържание и спомага за още по-голямото излагане на широката общественост на проруска дезинформация. Продължаващата война се превърна в златна мина за приятелски настроените към Кремъл медии в България (Фигура 1), позволявайки им да наситят информационното пространство с фалшиви разкази и clickbait заглавия, като най-често в крайна сметка се хвалят с това как Украйна губи войната.
Най-често цитираните руски издания/източници в популярни статии в българските медии
Източник: Изчисления на Центъра за изследване на демокрацията въз основа на данни за 347 статии от платформата за медиен мониторинг NewsWhip в периода 4 септември – 4 ноември 2022 г.
Последните данни за разпространението на наративи, свързани с Русия, само потвърждават, че дезинформацията в България се разпространява бързо и задълбочава обществения антагонизъм и поляризация. Българските политически лидери все още са разединени и некатегорични в подхода си към Русия. Потвърждение за това са например пререканията около поканата на руския посланик Е. Митрофанова за откриването на новия парламент през октомври 2022 г. Въпреки че депутатите най-накрая гласуваха предоставяне на военна помощ на Украйна, завладяването на държавата и медиите продължава, което в най-добрия случай прави институциите неефективни. Поток от популярни лица, предимно от социалистическото минало на България, се изказаха публично за това как „България трябва да бъде неутрална, за да не бъде въвлечена във война“ или отправиха откровени заплахи, че Русия няма да забрави кой е на страната на Украйна и в крайна сметка ще накаже „предателите“. Още по-тревожно е, че в България липсва политическа воля за борба с дезинформацията. Кремъл отдавна е завладял критичните инструменти за вземане на политически и икономически решения.
| Методологически подход
Центърът за изследване на демокрацията анализира най-разпространените дезинформационни наративи в българското онлайн информационно пространство на седмична база през септември и октомври 2022 г., като използва платформата за медиен мониторинг в реално време NewsWhip. Наблюденията, представени в този блог, се основават на 50-те най-разпространени медийни публикации, споделяни в публичните постове на български език във Facebook всяка седмица за периода на мониторинга – общият брой на статиите е 347 с общо 235 559 взаимодействия. |
1001 начина, по които Украйна губи войната
Ако един от ключовите приоритети на проруската дезинформация е да раздели Европа по отношение на позицията ѝ към войната на Кремъл в Украйна, България е предоставила плодородна почва. През последните няколко месеца проруските интерпретации на събитията от войната в Украйна се разпространяват като горски пожар в българското фейсбук пространство. Статии от onovini.eu, bradva.bg, pogled.info и други подобни издания, съдържащи прокремълска дезинформация, са събрали над 200 000 коментара, споделяния, харесвания и други реакции. „Украйна губи войната“ и „Западът използва Украйна, за да води война срещу Русия“ са най-популярните наративи, внимателно използвани, за да „отразят“ последните развития на военния конфликт. Но, както знаем, дезинформацията никога не е толкова праволинейна или статична. Медиите, авторите и руските първоизточници, споменати в статиите, се адаптират към новото развитие. Например при провеждането на фалшивите референдуми в окупираните украински територии, „украинците приветстват руските спасители“ се превърна в популярен рефрен. През октомври украинските военни си възвърнаха населени места в Херсонска област, което беше представено като „украинците се насочват към цивилни граждани и извършват други военни престъпления“ и „Западът също е отговорен за престъпленията на Украйна срещу цивилни граждани“.
Disinfo for Dummies: импровизация, адаптация и преодоляване
Проруската дезинформация в България не се ограничава само до събитията по време на войната. Представянето на санкциите срещу Русия като вредни за националната сигурност и енергийния сектор на България отдавна се използва успешно от Кремъл със статии, в които се твърди, че България е избрала да бъде марионетка на Запада. Наративът „Санкциите вредят повече на Запада, отколкото на Русия“ остава популярен сред медиите, свързани с Кремъл, през септември и октомври и събира над 21 000 взаимодействия във Facebook. Други наративи изчезват толкова бързо, колкото са се появили; в средата на септември „Украйна изнася отровно зърно за България“ набира популярност само за седмица, след което губи инерция. Конспиративните наративи „Украйна ще използва мръсна бомба“, „Русия има ново тайно оръжие“ и „Зеленски е гей“ се радват на много по-голяма популярност поради податливостта на българската общественост към конспиративни теории и дезинформация. Те често се използват, за да подсилят по-популярните дезинформационни разкази и да ги направят по-правдоподобни и четени.
Ерата на кликванията и монетизацията
Въпреки че Кремъл има богат опит в създаването на динамични фалшиви аргументи, за да отклони вината от своите действия, несъответствията в проруските разкази са често срещани. Например повечето статии имат изключително ниска информационна стойност. Често те се състоят от един-единствен абзац, като целият акцент е поставен върху смелото, емоционално заглавие, чиято единствена цел е да стимулира трафика на уебсайта. Колкото по-скандално е твърдението, толкова повече кликове има и съответно генерира печалба чрез десетки изскачащи реклами на хазарт, лекарства за различни болести и „лесни“ начини за изкарване на прехраната. Някои издания разчитат на самия обем на статиите, за да спечелят внимание. Pogled.info е създал почти половината от статиите с най-много взаимодействия за целия период (172), докато други са си намерили удобно място: onovini.eu, с 55 статии и над 80 000 взаимодействия (Фигура 2).
Статии, съдържащи дезинформация за войната в Украйна, с най-много взаимодействия във Facebook (04.09. – 04.11.2022 г., общ брой статии 347 с 235559 взаимодействия)
Източник: Изчисления на Центъра за изследване на демокрацията въз основа на данни от платформата за медиен мониторинг NewsWhip в периода 4 септември – 4 ноември 2022 г.
Какво следва?
Тези последни данни са малка част от динамичния и адаптивен характер на проруската дезинформация в България. За да ѝ отговорят, българските институции, гражданското общество и медиите също трябва да бъдат динамични и адаптивни в своите действия. Ефективните мерки за спечелване на информационната война включват:
- Преустановяване на финансирането: Бизнесът трябва да бъде активно окуражаван да не рекламира в онлайн медии, свързани с Кремъл, чрез законови разпоредби и санкции. Например могат да се наложат по-строги регулации за хазартната индустрия в България и за рекламите в такива сайтове. Това ще доведе до намаляване на основното им финансиране във времето. Тясното сътрудничество с онлайн рекламни платформи като Google Ads и осведомяването им за дезинформационно ориентираните медии на местно ниво може допълнително да подпомогне този процес. Необходима е кампания за повишаване на осведомеността на българите за това как рекламодателите и компаниите дават възможност за разпространение на дезинформация, за да се засили общественият контрол.
- Пренасочване на аудиторията: От съществено значение е прилагането на цялостен подход за повишаване на медийната грамотност. Гражданското общество и законодателят трябва да продължат да полагат усилия в класната стая и извън нея. Общностите в България, особено уязвимите и лишените от права граждани, трябва да бъдат таргетирани чрез кампании и семинари, както и онлайн с адаптирано съдържание, изобличаващо дезинформацията.
- Изпреварване на финала: В институциите следва да се интегрират звена за стратегическа комуникация и да се установи междуинституционално сътрудничество, за да се подтикне: 1) изпреварващо съобщаване на точна информация на широката общественост за събития по чувствителни въпроси като войната в Украйна; и 2) разпространяване на основани на доказателства контранаративи срещу текущите кампании за дезинформация.
